Автор: Мимо Гарсия Възрастни Домашно насилие & насилие Психология Сексуална ориентация

Мимо Гарсия: „Тези дни се намираме в извънредно положение. Чувстваме се неприятно, ала има някои, които целогодишно са в ИЗВЪНредно положение!“

Публикацията е копирана от официалния сайт на Мимо Гарсия – HTTPS://WWW.MIMO.BG
Написаното от Мимо е студентска задача по дисциплина „История на телевизията“ при доц. д-р Поля Иванова (Факултет по журналистика и масова комуникация към Софийски университет „Свети Климент Охридски“).

Свикнали сме да обобщаваме: „България е на последно място във всички класации“. Добре е да разрушаваме клишетата! Сега ще Ви го докажа. Проучването на „Евробарометър“, проведено през 2019 година, доказва, че сме първи сред европейците по негативно отношение спрямо гейовете, лесбийките, както и транссексуалните лица. Законът за защита от дискриминация би трябвало да предпазва хората с различна сексуална ориентация от това бъдат третирани по по-различен начин. Де юре са равни, де факто са обект на психологически атаки и физически саморазправи.

Разбира се, това проучване е само един белег за множествената дискриминация у нас. Подценяването на женския пол е друг непреодолим проблем. В София, Пловдив, Варна и още няколко големи града дамите могат и да имат право на кариера, но в малките населени места това е невъзможно. Категорично обаче сексизмът и домашното насилие не се ограничават само до малкоплощните поселища. Налагането с юмруци и шамари, „възпитанието“ чрез тях на деца и съпруги продължават да бъдат масово положително приемани. Образът на мъжкаря, на алфата, на водача на глутницата (ама инак стадо) е ала Бай Ганьо (по Щастливеца). Промяна няма да има скоро (никога няма да се случи), защото простаците, които са основен процент от масата, възпитават простаци, които също ще отгледат простаци. Затворена система без бутон „рестарт“.

Кога ще променим отношението си и спрямо ромите? Не, не че няма джебчийки без палци. Не, не че няма такива  изроди, които ограбват бабички по селата, изнасилват ги даже. Но има и роми, които не са долни създания. Както има и българи, които не дискриминираме другите. Както има руснаци, които не се наливат с алкохол. Както и англичани, които не обичат чай. Да, всички сме различни. Едни сме достойни, други заслужават затвор или поне морално порицание. Има и още нещо: едни се раждат с еднополово привличане/различна идентичност/женски пол/етнос, а другите доброволно избират да крадат, да мъчат по-слабите. Държавата би трябвало да се противопоставя на всеки опит да бъде тероризирана първата група (също би трябвало да се стреми да накаже сурово втората). Да, има закони. Да, има Комисия за защита от дискриминация. Но това не е достатъчно! Необходимо е в образователната система да се преподава толерантност. Не може да разчитаме, че консервативни и за съжаление глуповати родители ще съумеят да убедят рожбите си колко важна е приемствеността. Държавата е задължена да стимулира обединението между полове, етноси, идентичности, а не да насърчава омразата. Поощрението на ненавистта понякога е и косвено. Като например допускането между 1 и 12-ти клас да се изучават вероизповедания, чиито представители си позволяват да се обявяват срещу различните групи, които инак са със защитен признак по закона за защита от дискриминация. Нонсенс…

Училището преподава наука, а не окултизъм. Вместо да се обучават учители по религии е редно да се инвестират пари в това съученици и даскали да преминават специални курсове, които да ги образоват как да се отнасят с деца, които имат увреждания. Eто тук е разковничето.

Учениците и учителите са част от система, в която съществуваме. Тази система не приеме различните и не си прави труда да адаптира заобикалящата среда към тях. Средата е безмилостна, ние сме жестоки.

Тези дни се намираме в извънредно положение. Чувстваме се неприятно, че ни е отнето правото да отидем на маникюр, да посетим фризьор или пък да пийнем кафе на Витошка. Да, ала има някои, които целогодишно са в извънредно положение. Не могат да узаконят брака си, не могат да бъдат законни родители на децата си, не получават равно заплащане със „силния“ пол, както и шанс да водят „нормален“ (обикновен) живот.

Проблемите на ЛГБТИ хората, дамите, ромите са вследствие на стереотипите на масата простаци, които отричат личността и същевременно се възхищават на диктатори и потисници на човешките права. Пречките пред тях ще бъдат премахвани не отвътре, а отвън. Европейският пример (право) ще ни бъде пътеводен фенер през дебрите на посткомунистическото духовно наследство.

Между другото Българската комунистическа партия извършва две паметни събития:

Първото е въвеждането на едновременно двойна дискриминация – от една страна „бракът е между жена и мъж“, от друга страна има ергенски данък. Така ЛГБТИ хората са заставени да бъдат „съдени“ за едно и също „престъпление“ два пъти.

Второто е организацията на възродителния процес и кощунството да заставяш личности да се отричат от корените, традициите,нравите и имената си.

Другата категория „различни“ са зазиданите зад статистиките на ТЕЛК комисиите хора с увреждания. Придвижващите се с бели бастуни или инвалидни колички не биват поглеждани. Обществото ги отрича не чрез думи, а през действия. Обръщането на погледа е ефикасно лекарство, за да не си развалиш настроението. Хората с увреждания биват жигосвани с „Тоя е кьорав“, „Оня е сакат“. Допълнително: децата с аутизъм са идиотчета, даунчетата са като герои от „Погрешен завой“. Търсещите психотерапевт са луди.

Право на белите и богатите е да сочат с пръст и да лепят етикети: „Ей, педал!“, „Ей, курво!“, „Ей, мангал!“, „Ей, куцо!“. Естествено, към това добавяме властващото поклонничество към Адолф Хитлер от страна на младежите, мечтаещи си за възраждане на лагерите и газовите камери. Отделно не бива да забравяме вътрешното убеждение на притежателите на „чистата кръв“, че негрите са втора ръка, сбъркан геном, по-евтини от храчка.

Все пак бавно, но славно се променяме. И ето сега в туй извънредно положение заради коронавируса хората с увреждания бяха уважени. Именно! Уважени. Защото хората с увреждания не са без акъл. Те могат и вестници да четат, и интернет да ползват. Но е радостно, че изявленията на националния оперативен щаб, свързани с COVID-19, биват придружени от жестомимичен превод. В началото медиите буквално отрязваха преводачите от картината. Беше им по-важно да заснемат в близък план как някой се почесва или си намества очилата. След това може би е последвала някаква реакция от Съюза на глухите или друга неправителствена организация реакция, та се поправиха. По-късно решиха за рейтинг и за известно разнообразяване на еднаквите почти емисии да представят преводачите, разпитваха ги, величаеха ги. Заслужават признание тези достойни дами, които са мост между тишината и информацията. Ама се питам какво пречи така да „озвучават“ повечето предавания? Публицистиката не е ли и за глухи? Ами сериалите? Особено в БНТ това дори не е морална постъпка, а е задължение. И глухите я финансират чрез данъците си. Хайде! Време е „БНТ да е за всички“. И пряко, и преносно.

Като казахме БНТ – поздравления за решението да включат нишовите канали в подкрепа на образованието, което по форсмажорни обстоятелства сега протича дистанционно. Отдавна на тези канали, пак заплащани от нас, трябва да им се намери свястно съдържание, което да оправдава съществуването им. Я имам двама познати, които гледат БНТ, я не. Те телевизията-майка не включват, та какво остава да проследяват дъщерните й канали. Но сега с радост и спокойствие остават децата си пред екрана. Последното – спокойствието, е много важно. Малолетно без надзор пред плазмата е опасно начинание. Ту научило нова псувня, ту получило лекция за птичките и пчеличките.

Докато децата сега се запознаха с телевизията, родителите им се завърнаха при нея. Социалните мрежи, напук на обещанията на Марк Зъкърбърг, не съумяха да са надежден източник на информация. Напротив чрез фейсбук/инстаграм рекламите процъфтя търговията на неоправдано скъпите маски, струващите кило злато дезинфектанти, както и „чудодейните“ лекове за лечение на пневмония. Е, затворените заради заповедта на здравния министър ресторанти също се доредиха на опашката, та направиха няколко доставки до дома. Като цяло обаче социумът се довери на традиционните медии. Брифингите в 8:00 и в 17:00 се превърнаха в събитие. Ако преди 89-та улиците са опустявали заради пусканите по изключение западни филми, сега масово хората изоставят кой компютър, кой тиган и се събират дружно пред екрана, за да проследят новостите около епидемията. Гладът за жълтини не остава незадоволен – плюс еди-колко-си заразени, минус еди-колко-си на планетата. Но не репортери и оператори са виновни за ровичкането в мъката. Гледащите искат това да бъде предястието, основното и десерта.

Телевизиите допуснаха експерти да спекулират със статистики (сиреч стъкмистики). Дори и при доказани нагледно лъжи с данни от Световната здравна организация не публикуваха прессъобщения, не поднесоха извинения. А и какво значение има истината, когато рейтингът е водещ? Населението е уплашено, нуждае се от развлечение, от минимално облъчване с тревоги, но не – масмедиите впрегнаха сили и дори създадоха нови предавания в рамките на дни. Предавания посветени на коронавируса.

Умните изключиха копчетата и се насладиха на времето с близките си. Останалите продадоха душите си – кинти от рекламодателите за тв босовете, паника в тонове за зяпащите. Е, редно е да отчетем позитивни примери като „На кафе“ с Гала, където подходиха сериозно към ситуацията, но запазиха самообладание и индиректно вдъхнаха в зрителите спокойствие. Организираха и интервю с българин от Китай, който обясни, че два месеца е бил в дома си, но сега вече лошото си отива, очевидно светът не е свършил.

А1 насърчи хората да си останат у дома като им подари безплатен интернет, а също така освободи всичките си 200+ телевизионни канала за потребителите си.

Google създаде специален сайт, посветен на пандемията, съдържащ единствено проверени факти. В Америка сутрешните блокове, новините започнаха да си партнират с гиганта, за да предоставят достоверна информация.

Повечето ток шоута в САЩ преустановиха продукция с цел да попречат на разпространението на заразата. Уенди Уилямс, Елън Дедженеръс, Джеймс Кордън доброволно отстъпиха креслата под светлините на прожекторите, за да мотивират последователите им да спазват социалната дистанция. За първи път от десетилетие има сериали (за последно това стана при стачката на сценаристите 2007-2008), които няма да успеят да завършат сезоните си, тъй като заснемането им е прекратено. Соуп опери с почти шейсетгодишна история като „Коронейшън стрийт“, „Централна опера“ могат да спрат излъчване, когато готовите им до момента епизоди приключат. Телевизиите не си и помислиха да прекратят временно предаванията на д-р Фил и д-р Оз, защото двамата лекари по образование, водещи по призвание дават актуални съвети, както и отговарят на запитвания на зрители. Мехмет Оз дори организира домашно студио след положителна проба за коронавирус в екипа му и необходима карантина. За разлика от нашите, които всяват паника и Фил, и Оз успокояват гледащите и ги съветват да не се подават на манипулации от политици.

Бинго – щом обществото е под стрес е идеално време за пропаганда и политически изявления. И на наша почва ги има, и на американска (там предстоят все пак президентски избори през ноември). Както ни убеждаваха едни господа колко страшна е Инстанбулската конвенция, как някакви джендъри идват за децата ни – така и сега ще се тупат в гърдите и ще обясняват, че те ако управлявали щели… щели какво? Та те самите са въздух под налягане…

В заключение – телевизията, а и хората като цяло се върнаха към по-достоверните методи за информираност. Също така се забелязват известни наченки на така необходимата ни емпатия.

Неблагодарността на хейтърите продължава. Бунтът спрямо мерките, които са жизненоважни, намери отражение в негативизъм спрямо професор генерал-майор Венцислав Мутафчийски. Чуха се, прочетоха се и мнения, че понеже вирусът само възрастни уморявал – за какво ни е да си създаваме неудобства. Оставам без коментар тези писания, тъй като са гнусни. Дано след вируса станем по-човечни.

 

 

Вашият коментар