Автор: Мимо Гарсия Сексуална ориентация

Мимо Гарсия: Урок преди изборите – не вярвайте на хомофобни политици. Няма да се зарази рожбата Ви от „различните“. Възможно е обаче най-скъпият Ви човек да се бори именно с това, че е обратен. Постъпвайте така с другите, както искате да се отнасят към детето Ви. Всеки заслужава да се чувства защитен и обичан.

Ко-създателят на платформата за подкрепа и помощ „ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНОМимо Гарсия дава урок преди изборите на читателите ни:

Едно 27-годишно момиче може да бъде вкарано за до 6 години в затвора само защото е позволила да бъде допуснат до фестивал спектакъл за половите стереотипи и е изразила подкрепа за еднополово семейство, което е било принудено да избяга от Русия заради преследване от страна на властите. Уродливият тамошен нормативен акт, популярен като „закон против гей пропагандата“, продължава да се използва като бухалка срещу всеки инакомислещ!
Юлия Цветкова е задържана, определена ѝ мярка за неотклонение домашен арест, отказвана ѝ е медицинска помощ, забранено ѝ е да напуска федерацията. Всячески е унижавана и притискана. Необходимо е хора от всички страни да се обединим в нейна подкрепа, подписвайки петиция: https://bit.ly/3c03YVq.

За съжаление, покварените политици правят именно това: нарочват конкретна група от обществото за враг, втълпяват чрез манипулации в съзнанието на гражданите, че тя е опасна за децата им и единствено те могат да ги защитят от нея. Веднъж щом постигнат това, необезпокоявано могат да вършат, каквото пожелаят. Дори и да има тук-там критичен глас, той ще бъде подминат от масата с довода „Абе ще търпим, че инак ни чака трети пол/Сорос/норвежци ще ни отвличат наследниците и прочее“.

Случващото се в Русия се повтаря едно към едно и в Унгария, и в Полша, а и у нас. ЛГБТИ общността ни бе превърната в инструмент за печелене на избиратели. Сякаш зад акронима не седят човешки съдби, а неодушевени предмети, чиято функция е да гарантират нечий престой в законодателен орган или да подпомогнат кариерното му израстване до нивото на премиер, президент.

Толкова е грозно, че невинни стават заложници на апетита за власт. Защото, каквото и някой да (Ви) внушава, сексуалната ориентация и половата идентичност не са избор. Всъщност де да бяха, особено във време, във век, в който омразата към „различните“ е норма, а не изключение. Тя не се преследва. Повярвайте, законите за защита от дискриминация са безполезни. Комисиите, които уж я борят са поредните места за уреждане на верни приближени на хубава заплата.

И пак го пиша, като и много други пъти, разбира се, че има разлика между парадиране и прикриване. Не трябва да толерираме първото. Затова съм и против непрекъснато никнещите НПО-та, които точат пари – ту за интеграция на роми, ту за предпазване от неравенство, а не правят нищо съществено: организират си едни конференции в СПА курорти – плямпат час, киснат в басейна два, опитат и някой масаж или мануална терапия, снимат се за спомен и си се прибират с тлъсти бонуси. Важно е да се борим да не е наложително някой да крие себе си. Да, в Европа той няма да бъде хвърлен в килия като в Уганда (впрочем и там властта се прикрива зад „застрашителните“ хомосексуални), но отхвърлянето е не по-малко жестока килия. Огледайте се. Вгледайте се по-внимателно сред съседи, колеги. Може и да си мислите, че сред тях няма „меки китки“, но има. О, естествено, заживяват с разнополов партньор, за да задоволят очакванията на мама, тате, колектива. Не са удовлетворени. Или кръшкат през Grindr, или изпадат в депресия. Това е ужасяващото – не може да не сме солидарни към болката – без значение психическа или физическа – на другите.

Отделно, колкото повече позволяваме на политиците да ни баламосват с баба Яга и дядо Торбалан, толкова повече плащаме цена за корумпираност, за задкулисие, за заглушаване на свободното слово. Иска им се на някои да вярват, че на някой политик му дреме дали синът им ще им доведе снаха или зет. Не възприемайте последното за майтап. Не е. Просто е най-лесно с това да насъскаш гражданите едни срещу други. Кофти реалността за хетеросексуалните е следната: започва се с педалите, после се преминава към журналистите, сетне към всички останали.
Една развилняла се върхушка няма спирка. Щом се появи напрежение, скандал, протест се изважда от торбата лъжата и старата песен започва отначало.

Да вземем за пример Унгария. Изтъпанчва се ФИДЕС и гръмко обявява, че ще брани народа от дъгата. Ама междувременно независимите медии вече липсват – или бяха изкупени принудително, или им бе отнет лицензът. Е, никой там не се възмущава, защото то вече няма откъде и да се разбере какво се случва, освен в интернет.

Ами Полша? Там имам и роднини. Какви ли не прийоми се прилагат за натиск над неудобните, даже през наредба за повишаване на данъците върху рекламите, сиреч изтъняване на бюджетите, които дават известна автономия, без да е наложително да се разчита задължително на сключване на договори с партии по избори или пък чрез даването на рекламни пакети по местни и/или европейски проекти. Дори се стигна до бунт като и електронни, и онлайн медии прекъснаха програмите си или публикуваха съобщения, че случващото се е зловещо. Същевременно нацията е приспана. Разпространява се надлъж и нашир как извънземните содомити облъчват съзнанието на малолетните и непълнолетните. Трябва да се воюва. Как? Като се обявяват зони, в които извратеняците са забранени…

Сега нали разбирате, че няма как да забраниш нечие съществуване освен, ако личността не бъде ликвидирана. Плюс това със закон не може да наложиш да не се пръкват тъмнокожи, синеоки, леворъки, хомосексуални. Преди векове е имало родители, извършващи филицид от срам, че не се е родило момче. По-късно са се появили робовладелците, които са наричали презрително собствеността си негри. Неотдавна са биели с показалки до кръв пишещите не с дясната ръка. Е, нито момичета са изчезнали, нито черните, нито левичарите. Каквито и рестрикции да се налагат, отличаващите се по някакъв белег винаги ще ги има. Въпросът е дали те ще бъдат мъчени.

Европейският съюз е една прекрасна, с всичките му кусури, структура, която възпира елитите на държавите да се самозабравят. Ние, а и не само ние, сега имаме проблеми с всички власти, включително съдебната, та камо ли, ако нямаше кой отстрани да ни подмушва да правим реформи или да въвеждаме регламенти/да гоним насоки чрез директиви, които дават гаранция в по-голяма степен за защита на човешките права.

Та онзи ден Европейският парламент прие една резолюция, която не води до никакво задължение за страните, с която обявява следното:

  1. с настоящото обявява Европейския съюз за „зона на свобода за ЛГБТИК лицата“;
  2. осъжда всички форми на насилие или дискриминация срещу лица въз основа на техния пол или сексуална ориентация; осъжда най-категорично убийството с явно хомофобски характер на Давид Полфлие, извършено в Белгия;
  3. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията, на Европейския комитет на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.

Това е. Нищо повече. Няма въвеждане на еднополови бракове. Няма разрешаване на гейове и лесбийки да стават майки и татковци (у нас само след брак двама души могат да осиновят дете, а бракът и по Конституция е доброволен съюз между жена и мъж; да, де юре е възможно един човек да осинови дете и да е хомосексуален, но де факто е почти нулев шанс да му се разреши, тъй като се цели да има двама родители).

Колкото и да е неприятно някому, не всички се създават по калъп. Имало ги е „различните“, има ни и ще ги има. Нека не се забравя и че всеки, който си плаща данъците и е съвестен към родината не е с нищо по-малко, от който и да е друг.

Нека се върнем към резолюцията. Тя е подкрепена от евродепутатите от БСП, ДПС, ДБ и един от ГЕРБ. Останалите от управляващата партия и СДС са се въздържали. Представителите на квази-патриотите са били против.

Да, който ме чете редовно знае, не симпатизирам на столетницата, презирам комунизма, но този път не мога да не поздравя нейните чеда. Това е изключително достоен акт, макар че със сигурност Станишев, Йончева, Христов, Витанов и Пенкова са знаели, че „ниновистите“ ще ги емнат, че видиш ли прокарват Истанбулската конвенция. Един от новоизлюпените БСП-ари, който е водач и на листата в Хасково, Велизар Енчев ги обвини, че се били продали…

За мен тези, които са се въздържали и са гласували против, директно са нарушили (не юридически, а морално) нашия Закон за защита от дискриминация. Защото тук не се гласува за „зона на свобода за ЛГБТИК бракове“ (тогава могат да се оправдаят с Конституцията), а за „зона на свобода за ЛГБТИК лицата“. Съответно, ако се въздържат или са против, значи ли, че за тях ЕС, част от който е и БГ, не трябва да е зона за лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални? (К си признавам, че не знам за какво е, което ми напомня да призная, че общността слага бариера за опознаване с толкова много разклонения)

Това недомислено гласуване се получава, защото изборите чукат на вратата. Всеки ловък политик знае, че един глас лесно може да бъде впрегнат за политически ПР. Както и стана. Първо с вътрешна битка – обвиняване, че приближените до Станишев и ПЕС изневеряват на партийната линия (която по този въпрос прави БСП и ВМРО като близнаци). Чест им прави на Иво Христов и Петър Витанов колко интелигентно отговориха на безпочвените обвинения.

ИВО ХРИСТОВ:

„Уважаеми социалисти, обръщам се само към вас, не и към троловете, каквито са голяма част от участниците в дебата. Идейната дезориентация е стигнала дотам, че в тази дискусия вие ни упреквате, че сме гласували според всички програмни документи на БСП и на всички леви партии по света, които се борят с всяка форма на дискриминация. Правите го с аргументите и фалшивия патос на крайнодясната, националистическа ВМРО, която Велизар уж е напуснал, но не и духом. Дано само след месец не изпаднете в конфузната ситуация да обяснявате защо ни е необходима коалиция с ДПС.“

„Значи всички тук сте възмутени от вота ни и сте на едно мнение с Джамбазки и Александър Йорданов, които гласуваха “против”?! Вярвате, че Джамбазки от плаката “брани България”? Преди да сипете клетви и обвинения, помислете дали всичко правилно сте разбрали. Ето отговорът ми точка по точка, с което спирам разговора по темата.

Наясно съм, че е безсмислено да се опровергават манипулации, защото те от това се хранят. Но тъй като пропагандата успява да измами мнозина, а дори приятели са объркани от написаното в пишман „медиите“ ни, по изключение ще се постарая да обясня.

Повод за поредния режисиран скандал е Резолюцията на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно обявяването на ЕС за зона на свобода за ЛГБТИК лицата. Тя бе приета в ЕП с огромно мнозинство, сред което и гласовете на българската делегация от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, към която се числя.

Ще речете: кому е нужна тази „зона на свобода“? Хората от тези общности и сега се ползват със законово гарантираните свободи? И това е самата истина.

Ще разгледаме най-напред контекста, после текста.

Причина за резолюцията е решението на местни власти в някои страни в Източна Европа да въведат градове и зони, свободни от ЛГБТИК лица. Освен че е репресивна, тази идея е и абсурдна. Това е контекстът.

А сега да видим текста (https://www.europarl.europa.eu/…/TA-9-2021-0089_BG.html…). Той се състои от дълго изброяване на съществуващи юридически актове и политически декларации, но диспозитивът му се свежда само до трите точки в самия край на документа:

1. с настоящото обявява Европейския съюз за „зона на свобода за ЛГБТИК лицата“;
2. осъжда всички форми на насилие или дискриминация срещу лица въз основа на техния пол или сексуална ориентация; осъжда най-категорично убийството с явно хомофобски характер на Давид Полфлие, извършено в Белгия;
3. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията, на Европейския комитет на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.

Има ли достоен за уважение човек, който подкрепя насилието и дискриминацията по какъвто и да било признак? Има ли някой, който подкрепя убийство с подобни подбуди? Що се отнася до първа точка, а именно „зоната на свобода ЗА ЛГБТИК лицата“, формулировката в нея е контрапункт на „зоните, свободни ОТ ЛГБТИК лица“, за които стана дума по-горе.

Резолюцията по никакъв начин не създава права и привилегии, защото не е законодателен акт. Още по-малко може да постави под въпрос решението на КС на РБългария относно Истанбулската конвенция. ИК отваря възможност за съдебни прецеденти, за подмяна на понятия и КС основателно я спря. Уви, у нас темата е толкова изопачена от пропагандата, че всяко нейно споменаване кара лековерните да мислят, че са „изтървали джендърите“ и прочее глупотевини.

Фабриката за скандали работи с пълни обороти. Преди месеци ЕП излезе с остро критична резолюция относно българските проблеми с корупцията и правовата държава, но българските медии така изопачиха съдържанието ѝ, че гражданите останаха с впечатление, че тя е в защита на ИК.

Избирателите на левицата не бива да се поддават на манипулациите на опонентите, които им внушават, че защитата на свободата и равноправието е отклонение, а тяхното място е редом с консерваторите и крайната десница.

Затова нека не бързаме с обвиненията, етикетирането, заклеймяването и прокобяването. С интригите.

Във времена на масивно настъпление срещу свободите ни под санитарни, здравни и прочее предлози, е важно да отстояваме всички отвоювани с десетилетия права, с които се ползваме, защото отстъпим ли от някои, скоро ще загубим и другите. Допуснете ли да се ощетят нечии права, скоро ще посегнат и на вашите.“

ПЕТЪР ВИТАНОВ:
“ Велизар Енчев, ще се опитам спокойно да обясня вота по тази резолюция. Въпросното гласуване бе предхождано от обявяване на няколко града в Полша за ”зони, свободни от хора с нетрадиционна сексуална ориентация”. Като контрапункт Европейският парламент предложи резолюция, която обявява Европа за “зона, свободна за хора с подобна ориентация”. Макар да не споделям предпочитанията на тези хора, считам, че социалистите сме длъжни да се противопоставяме на всяка форма на дискриминация – било то расова, етническа, религиозна или сексуална. Във въпросната резолюция никъде не се споменава приемане на Истанбулска конвенция нито се прави предложение за промяна на семейното законодателство. Нашият вот не противоречи на нито едно решение на орган на БСП и е в съответствие с линията на партията. Гласуването против означава, че не желаем подобни хора да живеят сред нас, което повдига въпроса какво трябва да правим с тях – да ги гоним, съдим, преследваме или лекуваме. Може би вие, като бъдещ народен представител, ще предложите конкретно решение. Искам също да подчертая, че винаги съм работил само за каузата и успеха на БСП, а всяко обвинение в противното, особено в предизборна ситуация води до вътрешно напрежение, разколебаване и негативен резултат. Доказателството е в последната статия на ПИК, където Вашите думи се ползват за гербаджийска пропаганда.“
Поздравявам и двамата! Остроумно затапиха и Енчев, и хейтърите, и троловете.
Е, скоро последваха и публикации в приближените до властта медии – видиш ли социалистите проправяли път за ИК…
Видно е и с невъоръжено око как политиците злоупотребяват с хомосексуалните. На всеки плакат на ВМРО се чете „СЕМЕЙСТВО“. Уж пазели християнското семейство (при бум на изневери и разводи, пък и при нестихващо домашно насилие не бих месил религията, но това е друга тема). Самата употреба на думичката „семейство“ в такъв контекст е нелогична. Защото за един семейството е майка му и баща му, за друг жена му, за трети мъж му. Няма как да сложиш граница кое е семейство и кое не. Чисто законово може и да се прокара, но дотам…
КОД на Москов пък в такситата поставила брошура „Без привилегии за малцинствата“. Чудех се какво се има предвид. Искането да се урегулират отношенията между еднополови партньори привилегия ли е или просто приравняване към хетеросексуалните, които могат да сключват брак?!
Направих си труда да напиша тази дълга статия, за да се прозре, че няма смисъл да се дири кой е по-по-хомофоб, та да бъде подкрепен той. Така се дава скривалище на партиите, които вместо да предоставят адекватни програми мятат кокала и гледат сеир.
Понеже процентът на приемащи ЛГБТИ общността все повече се увеличава, на следващи или по-следващи избори у нас, а и в чужбина, ще се намери нов „злодей“ и ще се почне пореден лов на вещици.
Та, приятели, мислете, когато зачерквате бюлетината или натискате по екрана. Не давайте кредит на доверие на разделящите ни.
А за ориентацията помнете – няма да се зарази рожбата Ви от „различните“. Възможно е обаче най-скъпият Ви човек да се бори именно с това, че е обратен. Постъпвайте така с другите, както искате да се отнасят към детето Ви. Всеки заслужава да се чувства защитен и обичан.
Ваш,
МИМО ГАРСИЯ

Вашият коментар