Автор: Мимо Гарсия Възрастни Деца Психология

Мимо Гарсия за филма на Яна Титова „Диада”

Мимо Гарсия:

Вчера, излизайки от кинозалата, забелязах, че всички зрители, включително и аз, бяхме замислени и посърнали след прожекцията на „Диада”, защото това е изключително тежък филм.

Филм, който ти удря плесница.
Филм, който не ти позволява да заровиш глава в пясъка.
Филм, който те принуждава да се сблъскваш челно с реалността, която е тъй изкушаващо да пренебрегваме

Сигурен съм, че всеки родител знае, когато детето му е в бездна – емоционална или финансова, или пък когато прави погрешна стъпка след погрешна стъпка, но по-лесният вариант е да се изключи интуицията и да караме на захаросани приказки.

Сигурен съм, че всяко дете знае, когато родителите му го лъжат – дали с уж благородна или не цел, или пък, когато му обещават, знаейки, че никога няма да изпълнят, но по-лесният вариант е да се върже и да продължи да (о)чак(в)а

За мен „Диада” може да бъде пътеводител на родителите към децата им, но и обратното – да даде посоката на децата към родителите.

За мен „Диада” може да бъде шамарът, събуждащ родителите от опитите да се правят, че не забелязват проблемите.

За мен „Диада” може да бъде урокът към децата, че никога не трябва да поставят някого на пиедестал, дори собствените си майки и бащи, защото никой не е съвършен и всеки греши.
И също, че не е лошо да мечтаеш да отидеш до Луната, например, но и че колкото по-неизпълнима е една мечта, толкова по-болезнено е разочарованието, когато очаквано тя не се осъществи.

„Диада” за мен е червената лампичка за онова необяснимо умение на нас, хората, за едно и също действие да може да оневиним себе си и същевременно да заклеймим другия, да размахаме пръст и да се правим на морални.

„Диада” е и мост между деца, родители и учители, ако и трите страни могат да се вслушат!

„Диада” е и доказателство, че лошото родителство или лошото учителство не опира до пари или луксозна среда. Богатата обстановка не гарантира винаги добро, както и бедната не винаги е равна на лошо.

И да, след като гледах „Диада”, се обадих на майка ми да ѝ благодаря, че тя ми е родител. Ако баща ми не бе в командировка и на него щях да позвъня, защото „Диада” доказва, че средата е най-важна!

Благодаря на Яна Титова за това кино бижу, което предостави на публиката!!! Поздравления за прекрасната игра на Маргарита Стойкова и Петра Църноречка, на които плещи може би ще се крепи новото поколение актьори!!!

ГЛЕДАЙТЕ „ДИАДА”!!!

П.П.: Има и книга по филма.

image

За филма

Вашият коментар