Никога няма да мога да си дам отговорите, които искам. Отговорите, които копнея да си дам, защото тези отговори започват с признание, но признание не просто пред самия мен, а пред всички, на които държа и пред които не представлявам себе си, а някой друг, някой фалшив. Някой не себе си.

Казвам се Крум. Всъщност името ми няма значение, защото днес към Крум, утре мога да бъда Хубен, вдругиден Иван. Може да нося всяко едно име, защото има много такива като мен – мразещи се без да сме извършили някакво престъпление пред закона, но уви. Извършили сме престъплението, раждайки се с характеристи, които не би трябвало да ги има. Както много казват за нас. И не презират.