Автор: Мимо Гарсия Деца Домашно насилие & насилие Психология

Мимо Гарсия: „Който родител причинява болка – не заслужава почит!“

ЯВНО БПЦ НЕ ЗНАЕ КАК ПРАВИЛНО СЕ ВЪЗПИТАВА ДЕТЕ…

Мимо Гарсия е студент по журналистика и ко-водещ на предаването „ВСЕКИ ПЪРВИ ПОНЕДЕЛНИК“, продуцирано от ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО.Повече за и от него може да видите в блога му MIMO.BG

Струва ми се редно да започна със следното – не съм боговдъхновен. Може би това се дължи на семейството ми, което от малък ме учеше на следното – „разчитай на уменията си, а не очаквай помощ от мистиката”.
Това ми вътрешно убеждение обаче няма да повлияе по никакъв начин на материала, който пиша.  
Първо, защото уважавам вярващите. Изпитвам респект към всяко чуждо мнение.
И второ, защото смятам, че истинската вяра изгражда, а не разрушава пътищата между хората

За пореден път Българската православна църква обявява ненужна война, макар и самата тя да не знае срещу кого.
Явно според Църквата да си „вечна опозиция“ е достойна роля, но така ли е?

Този път враг според нея на „традиционно християнско семейство“ (каквото и да означава това) е националната стратегия за детето 2019-2030 г.
Без явен дебат за самата стратегия, без изслушване на позициите „за“ и „против“ нея – Църквата повтаря едно и също:

  • забрана на абортите
  • въвеждане на вероучение
  • невмешателство от страна на държавата във възпитанието на детето

По първата точка няма да се спирам много. По една проста причина – смятам, че всяка жена има правото да реши да бъде или да не бъде майка, независимо дали е забременяла доброволно, насилствено или след скъсан презерватив. Това нейно право е посвоему и най-важното и задължаващо решение в живота й. Ако тя самата осъзнава, че няма да бъде добра майка – няма смисъл просто да роди и да провали друг човешки живот.

Въвеждането на вероучение в детските градини и училищата е стъпка, която не бива да се прави. Пропагандата, независимо дали религиозна или политическа, няма място в образователните институции. Всеки един от нас, когато стане дееспособен (тоест навърши 18-годишна възраст), има право да избере дали да е вярващ – и в какво, или да е атеист. Категорично не отричам християнските добродетели, но те не бива да бъдат налагани. За да ги осъзнаеш и евентуално да ги приемеш е необходимо да си зрял.

Възпитанието на децата, естествено, трябва да остане основно право на родителите. Всеки живее според възгледите си. Следователно и всеки възпитава според тях. Извън основните обществени задължения, които и Библията проповядва, като „не лъжесвидетелствай“, „не кради“, „не убивай“майките и бащите сами трябва да могат да решават какво да преподават на децата си. Но детето трябва да има право на избор дали да приеме съветите или да ги отхвърли. Детето е личност, а не вещ. Неговото мнение задължително трябва да се зачита, а липсата на достатъчно житейски опит не винаги е предпоставка и за липса на правилно ориентиране. Но да, подкрепям в известна степен Църквата, че семейството не трябва да бъде под диктовката на институциите и „европейските стандарти„.
Но държавата трябва стриктно да следи дали децата не се тероризирани. Често потиснатите и оставени без достойнство на работното си място родители съзират психологическа/физическа боксова круша в лицето на децата си.

Крещят, наказват, бият, но най-вече унижават. Превръщат се буквално в инквизитори на собственото си семе.

Онзи ден в сутрешния блок на NOVA Митрополит Антоний буквално ме остави ужасен, казвайки следното: „Всеки е получавал два-три шамара в детството си“.
Един вид шамарите не са нещо лошо, сиреч родителите имат право да бият. И даже Църквата подкрепя това

Сам пред телевизора промълвих – Ами, „драги“ Антоний, аз не съм. Не съм, бе!  „СЪЖАЛЯВАМ”, че те разочаровам, ама не съм…

Как е възможно духовник да приема за нормално някой да бъде удрян? И какво означава „два-три шамара“? Тоест физическото насилие е позволено до някаква определена граница ли? „Може би е редно“ да запишем в стратегията следното: „До еди-колко-си шамара няма нужда от действие, след еди-колко-си юмрука – да повикаме лекар“.
Извинявам се, но на фона на пребиваните ежедневно деца по домовете си в България – това е гавра. Същинска гавра, облечена във високопарни думи и изказана от хора, възприели се за земни божества.

А да си припомним:
Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи

Изказаното мнение в „Здравей, България“ ме накара да се замисля върху следнотоако бях получавал шамари май нямаше да обичам родителите си, както сега. Даже май щях да ги презирам. Защото, който (родител) ти причинява болка не заслужава почит. Нито пък е нужно да му доставиш радост като си обърнеш другата буза лицева или задна

Дете се възпитава с любов, а не със заповеди и бой. През целия ми съзнателен живот са ме възпитали чрез обич. Ласкави думи, подкрепа, аплодиране на успехите ми. И да, да, когато е нужно внимателно показване на грешните стъпки.

Като един здравомислещ, който се чуди как има още наивни религиозни, би трябвало да се радвам от подобни дискредитиращи позиции на БПЦ, но ми горчи смехът.

БПЦ сама гони хората от нея, а не бива. Има определен типажи със слаба психика, които имат нужда да вярват и за тях е по-добре да бъдат под крилото на патриаршията.

Вашият коментар