Мимо Гарсия, във връзка със задачата си по предмет „Литература и медии“ при гл. ас. д-р Бодаков, коментира случилото се в Лясковец и Минеаполис.

Само аз ли забелязвам приликата между пребиването на Стефан Стефанов в Лясковец и убийството на Джордж Флойд в Минеаполис?

15-годишното момче бе пребито от четирима други младежи, единствено, защото е от ромски произход. Гаврили са се с него, насилствено са го вкарали в контейнер (за да си знае „мястото“), изхвърлили са го от мост. За тях, в техните очи, то (нарочно не пиша той) не е имало душа, не е имало право да протестира срещу мъчението.
Представяте ли си как е била възпитавана четворката? Каква ненавист е вклинена в тях срещу циганите? За мен тези юноши са организирана престъпна група, способна да унищожава. И това ми становище не е преувеличено.

Веднага правя паралел с книгата „Вечерята“ на Херман Кох и как в нея родителите се чудеха по какъв начин да отърват рожбите си от наказанието, което би последвало, ала изводът е, че децата вече са наказани. Те са жертва на майките, на бащите си, на изоставянето (не във физически план), на сбърканите модели на подражание.

Предпазването не е след, то би трябвало да е преди греха наследникът ти да унижи, да нарани, да запали друг (и метафорично, и директно)…

Случилото се в Лясковец е вследствие на ширещата се дискриминация и омраза. За нас е по-лесно да обвиним ромите като цяло, че обират бабички по селата, същевременно се разсейваме колко „чисти“ българи колят собствените си жени. Кражбата е заради глад. Ревността не е въпрос на оцеляване!

Подобна е ситуацията и с Флойд. В Америка чернокожите автоматично се възприемат от полицейските органи, а и обществеността, като проблемни. До името им седи бележка „обвиняем“. Може да не е точно в този момент, но по презумпция в бъдещето афрото ще наруши някой закон. Презрително ги наричат „негри“ и ги сатанизират. Те са олицетворението на злото. „Добре“, а защо се забравят (умишлено) вандалските изпълнения на белите супрематисти, които създават фракции ала Ку-клукс-клан и преследват човеци като животни, ловуват ги!

Тези бели (по кожа, не по душа) също са жертва на собствените си семейства, които изповядват консервативни разбирания за превъзходството и робството.

Ала оправданието „завета на дядо“ не бива да важи! Всеки, който не е поставен под запрещение, носи отговорност за постъпките си, защото осъзнава какво върши!

Стигмите разболяват социума. Клишетата пречат на отлъчените да се развият и ги обричат на трайна бедност, съответно се създава основа за класово разделение и битки.

Именно затова в центъра на моята литературна карта е Мая Анджелоу, която е като щуреца в „Пинокио“, който нашепва какво да правим и какво не. Нейната реалистик-фантастик автобиография подбужда хората към добро. Чрез прости примери тя разгръща разнообразни пътища, по които може да продължим – и да затънем, но и да преминем – и да оцелеем.

Изчел съм „Мама и аз и Мама“ и „Знам защо пее птицата в клетката“ на един дъх. Задуших се от остротата и болезността. Да, именно, задуших се. Също, както Флойд. Но сега се задушавам двойно повече. Как се повтаря, ли повтаря смъртта… И пряко, и преносно, и като кръговрат…

А ние нищо не правим.

Питам се:

Ако аз бях ром, ти – чернокож, тя с увреждане, той – гей, щяхме ли да се стремим да се „променяме“ (разбирай: крием), за да бъдем одобрявани от другите?

Себе си ли щяхме да сме или чужди: непознати пред огледалото, харесвани от/според обществото?!

Какво се пред(по)лага „различните“ да сторят? Да се приберат в черупките, да останат там завинаги? Да се лекуват? Да избелват лицата си? Да си сложат въжето?

Та, момчето от Лясковец просто е пазарувало. Флойд не е бил въоръжен. И пак ги требят. „Требим“ е точният глагол. Ние безучастно помагаме, защото не пречим… Ала когато и за нас дойдат, кой ще ни защити?