Трите почивни дни прекарах в опити да започна да говоря „като мъж”. И как да не се упражнявам след като разбрах, че банда „прочиства” паркове от гейове, набелязвайки жертвите си именно по гласа им, решавайки на момента кой е с „хетеросексуален глас”, кой с „хомосексуален глас”, сиреч кой трябва да не бъде бит и кой задължително трябва да бъде ступан.
Усещам, че звучи почти налудничево това, което написах по-горе, но е напълно реална ситуация, завършила с 17-годишно момче в болница, със счупени пръсти, извадило късмет, че му се е разминало единствено с това.
Защо пиша, че е извадил късмет при все, че е пребит и унизен?! Ами поне е останал жив. Михаил Стоянов бе убит през 2008 г., в Борисовата градина, защото бе възприет за гей от подобна банда за прочистване…
Трагично е, че 17-годишното момче, Михаил, стават жертви на опитите да се насаждат анти-европейски и анти-американски настроения в България чрез плашенето как някой иска да превърне децата и внуците на хората в страната ни в гейове.
Биваме отдалечавани от цивилизования свят посредством всяването на страх. Докато това се случва, всякакви хора извличат полза от ширещата се и поощрявана хомофобия:
– автор, рекламиращ книгата си чрез хомофобията;
– музикант, търсещ път обратно към музикалния връх, разчитащ на хомофобията;
– политик, мотиваращ гласоподаватели през хомофобията.Но докато някои мразят само чрез думи, други се вдъхновяват и решават направо да елиминират „различното”.
Хомофобията убива! Буквално.
А ако се замислим реално – всеки, без значение сексуалната ѝ/му ориентация, иска да бъде приет и обичан. Нищо повече…
