„Може месец живот да ми остава, ала да го изживея без него!”.

Тези думи, изречени от моя позната – 70 и кусур годишна жертва на домашно насилие в продължение на повече от век, са ми се запечатили дълбоко в съзнанието. Тази късно осъзнала се жена все пак имаше късмет, за разлика от 40-годишната Кремена, която бе убита преди три дни.
Варненката дълги години се е борила и със съпруга си насилник, и със самата себе си. Подавала е жалби в полицията, следвали са предупреждения към него да не я малтретира, но накрая преписките са приключвани с нейното твърдение „ситуацията се нормализира”. Симулирането на „семейство” е продължило прекалено дълго… И все пак, най-накрая решението за развод е било взето!
2 дни преди делото Борислав смазва Кремена. Удар след удар, кой от кой по-жесток! След като утолява глада си за насилие – Звяра вика майка си… за да му помогне да се изнесе от общото жилище, превърнало се в лобно място!
Майката като образцова майка сгъва дреха след дреха, а в това време Кремена издъхва от кръвоизливи в съседната стая.
Ще се окаже накрая, че Кремена е единствената виновна.
Борислав ще сподели, че само я е понашляпал /както прави всеки порядъчен мъж/
Майка му ще твърди, че не отваря чужди врати и не е видяла момичето /ще изиска и похвали, че хем е свекърва, хем не е любопитна/
Съседите ще убеждават журналистите, че никога не са чули двете „влюбени гълъбчета” да се карат /явно това е единственият блок в България, чиито стени са шумоизолирани…/
Връщам се към началните ми изречения – Скъпи дами, никой няма да Ви помогне, ако не си помогнете сами. Независимо дали сте на 20, 50, 80: напуснете! Не се оправдавайте, че няма къде да отидете. Ще се намери решение. Не се оправдавайте, че няма с какво да се прехранвате. Ще се намери решение. Не се оправдавайте, че всички ще Ви коментират. По-добре да клюкарят, че сте напуснали, отколкото, че сте убити…
Жестоката истина е, че най-често зад всички тези колебания – се крие факта, че обичате този човек и смятате, че и той Ви обича, но… Разберете: обичта никога не включва лошо отношение и шамари. Никога!
