Автор: Мимо Гарсия Възрастни Деца Предаването "Да говорим заедно всеки първи понеделник с Галинка и Мимо" (Архив) Психология

Мимо Гарсия за III епизод на „Всеки първи понеделник“: „КАК ДА НЕ СЪЗДАВАМЕ ДЕЦА СЪС СТРАХОВЕ?“

Търсите психолог и/или логопед в град София - Галинка Ви очаква!
Запишете час: 0877 8244 85
Мимо Гарсия е студент по журналистика и ко-водещ на предаването „ВСЕКИ ПЪРВИ ПОНЕДЕЛНИК“, продуцирано от ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО. Повече за и от него може да видите в блога му MIMO.BG

По отношение на детските страхове родителите реагират по един от трите начина:

  • с прекалена подкрепамайките и татковците са обсебени от децата си, непрекъснато ги милват и ласкаят, купуват им подаръци с надеждата да ги разсеят;
  • с тотално безразличиемайките и татковците смятат, че децата се лигавят, не им обръщат никакво внимание, темата „страх“ не се обсъжда никога и се очаква тя да отшуми от само себе си;
  • с наказаниямайките и татковците се дразнят от децата, малтретират ги психически и физически с убеждението, че така ще им помогнат.

Нито един тип родителско поведение, описан по-горе, не е правилен и няма да доведе до преодоляването на детските страхове!

Ако изберем да сме „мили и обгрижващи“, детето в някакъв момент ще започне да ни манипулира. То инстинктивно ще усети, че колкото по-беззащитно изглежда, толкова повече внимание и играчки получава.

Ако изберем да сме „студени и незаинтересувани“, обричаме детето на затваряне в собствената му черупка. То ще спре да ни споделя, а страховете тотално ще го завладеят. Детето ще престане да ни възприема за „приятели“ и ще се старае максимално да изглежда, че всичко е наред. Вътрешно обаче ще се чувства все по-самотно, все по-объркано и все по-неразбрано.

Ако изберем да сме „твърди и непоклатими“, ще принудим детето да се страхува от самите нас. Чрез боя няма да изцерим нито един страх, а напротив ще ги увеличим. Детето не само няма да ни се доверява, но и ще ни намрази. То ще ни избягва по същия начин, както се старае да не отваря гардероба заради „чудовището в него“…

Как да се справим с детските страхове?

Първо, трябва да се осъзнаем, че страхове на децата ни засягат пряко нас, техните родители! В едно семейство никога не може да съществува щастие, ако един от членовете му не е спокоен

Второ, избягването на темата не води до добро. Проблемите се трупат един след друг…

Трето, решението е в споделянето! Знаете за „Споделена мъка, половин мъка„! Това важи и при възрастни, и при деца. Защо хората се събираме в двойки (съпруг-съпруга), в групи (приятели)? Именно, за да си бъдем опора един на друг! Да, големите споделят помежду си страхове от реалността: дали ще ги уволнят или пък дали ще имат възможност да платят следващата вноска за кредита. Фактът, че малчуганите се плашат от въображаеми предмети не прави страховете им по-малко значими!

Стъпките за преодоляването на страхове, разделяме на следните етапи:

  1. КАТЕГОРИЧНО И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЪЗДАВАМЕ СТРАХОВЕ В ДЕЦАТА СИ: много родители се изненадват, когато чуят, че самите те са виновни за страховете на децата си, но това е точно така!Гошо, изяж си яденето докрай или ще викна Баба Яга с метлата да те отнесе!“ – за голям брой родители това е невинно изречение. То е резултат на едночасови молби към злоядия им син. За съжаление те споделят, че за тях заплахата е единственото решение. АБСОЛЮТНО ГРЕШНО ПОВЕДЕНИЕ! След тази вечеря Гошо не знае защо е трябвало да се нахрани, а си тръгва от масата с усещането, че е заплашен да го стори. Ако до този момент просто не е харесвал определени храни, вече изпитва негативна емоция към всяка храна, защото автоматично я обвързва със страшната Баба Яга. Аналогична е ситуацията и с „Дядо Торбалан ще дойде да те отвлече, ако не легнеш веднага!“, „Баба Меца ще те схруска, ако не тръгнеш за училище!“. Родителското безсилие създава страхове, ала не е правилно! Трябва да спечелим доверието на децата и чрез добра дума да ги убедим защо трябва да сторят нещо. „Ако сега не се нахраниш хубаво, няма да имаш сили да играеш по-късно“, „Ако сега не легнеш да заспиш, утре няма да може да станеш рано и да гледаш детското“, „Ако сега не тръгнем за училище, цял ден ще скучаеш самичък вкъщи“. Звучи по-добре, нали?
  2. КАТЕГОРИЧНО И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ВНУШАВАМЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ СТРАХОВЕ НА ДЕЦАТА СИ: да, живеем в страшно време. В онлайн пространството е пълно с педофили, извън интернет непрекъснато има катастрофи. Но „Да не ти се случи това, което майка ти мисли“ не бива да се превръща в „ОГРАНИЧИТЕЛЕН РЕЖИМ“. Както в първа точка, така и тук: децата трябва да бъдат убедени да не тръгват с непознати, да се оглеждат внимателно, да споделят за притеснителни ситуации, а не да бъдат сплашвани. Ако ги възпитаваме със страхове, няма как да очакваме да пораснат смели и годни за суровия живот. Отглеждането под похлупак вреди, а не помага.
  3. КАТЕГОРИЧНО И В НИКАК В СЛУЧАЙ НЕ ПОКАЗВАМЕ СЛАБОСТ ПРЕД ДЕЦАТА СИ: между съпрузите може и има проблемни ситуации. Тези (грозни) сцени не бива да се разиграват пред децата. Съмненията за изневери, заплахите за развод, скандалите за пари задължително трябва да се изясняват далеч от децата. Не, не в друга стая (малките хем чуват добре, хем винаги успяват да подслушат). ДАЛЕЧ. Пред децата родителите трябва да изглеждат единни. Хармонични. Добронамерени един към друг. Ако възрастните решат, че трябва да се разведатдецата трябва да знаят, но и трябва да бъдат убедени, че това е за добро, че те нямат вина и че обичта на родителите им към тях и уважението между родителите ще продължат да съществуват. Ако майката или бащата говори против другия пред детето или се опитва да го манипулира, то това ще даде отражения след няколко години, когато порасналото момиче или момче няма да смее да се доверява на никого.
Галинка Чавдарова на 1-ви март 2019 г. по време на записите на епизод 3 на „Всеки първи понеделник“
Мимо Гарсия и Галинка Чавдарова на 1-ви март 2019 г. по време на записите на „Всеки първи понеделник“

Вашият коментар