“Кучетата са опасни!”
Това повтарят родителите на децата си след поредния репортаж за някой нахапан.

И да, кучетата могат да бъдат опасни, но не се раждат лоши (също, както и хората).
Ако едно куче не е обичано, а е непрекъснато бито – то ще опознае само болката и ще умее да реагира само спрямо тази емоция. Следователно, като всяко живо същество, ще се опитва да се предпази… чрез агресия, дори когато такава не е необходима, защото друга комуникация не знае.

Едно куче е като едно дете. Няма как да обвиняваме самото него. Нито пък е нужно да сатанизираме породи.
Да, някои са по-големи, по-масивни, по-силни, НО НЕ и (по-)зли!

Разбира се, големите кучета трябва да се разхождат на каишка! При нужда с намордник и задължително под контрол на отговорен собственик.

И ето тук е ЗАРОВЕНО КУЧЕТО: не всеки става за собственик на куче и за родител на дете. Статистиката доказва, че няма сериен убиец, отрасъл в нормално семейство (и тук нямам предвид да не са разведени и т.н., а да е обичано детето истински). При тези убийци, и при кучетата е едно и също: отхвърлени и мъчени години наред накрая не издържат и извършват убийства. От безсилие, от спотаена мъст, от… нужда да се противопоставят, макар и на грешния човек.
Нужен е строг контрол и защита над децата и над кучетата. Те не могат да си помогнат сами.

Домашното насилие срещу деца от родителите им е равносилно на унижаваните кучета, задължени да се бият в жестоки мачове от собствениците си.

Ако защитим двете рискови групи – няма да е нужно вече нормалните да отглеждаме децата си в страх от домашните любимци. Напротив : децата ще имат възможност да растат обичайки други живи същества и учейки се да не бъдат егоисти чрез грижата за тях.

Не отнемайте кучета на децата. Не ги възпитавайте в страх! Изисквайте мъчени деца и мъчени кучета да бъдат извеждани от нездравословната среда, в която са попаднали без да желаят това!