[Из Евангелието от Лука] Мери и Марта са две сестри, които приемат на гости Иисус Христос докато той пътува заедно с учениците си. Марта се старае да посрещне подобаващо скъпите посетители. В това време Мери просто седи и слуша думите на Христос. Марта се ядосва и пита Месията не се ли тревожи, че цялата работа е паднала на нейните плещи и че сестра й не помага. Господ отговоря, че трябва да цени важните неща и да не се ядосва за маловажните…

Същото послание носи и филмът „Мери и Марта“ (2013). Прекрасен и отрезвяващ!

Вълнуваме се от маркови дрехи, копнеем за мощни коли, изповядваме философията на бързата известност. Едновременно с това се оплакваме постоянно, за всичко, безпричинно. А в Африка едни родители губят децата си постоянно заради маларията. Тук в Европа бедствията са инцидентни, а там трагедията е част от ежедневието. И пак, и пак онези  се усмихват, търсят щастието и не се предават. Не са алчни. Задоволяват се с малко. Чакат по-доброто бъдеще, докато се стремят да осигурят що-годе сносно настояще, доколкото им позволяват силите.

Не е трудно и ние, „разглезените“ европейци, да сме по-смирени, по-търпеливи, по-солидарни, по-обичащи. И да се борим за общото благо и на този, и на останалите континенти. За да се случи туй чудо обаче е важно да не сме егоисти, а да браним и чуждото.

И както казва Мартин Лутър Кинг „Идва момент, в който човек трябва да заеме позиция, която нито е безопасна, нито политична, нито популярна, но той трябва да я заеме, защото съвестта му казва, че така е правилно.“