Публикацията е копирана от официалния сайт на Мимо Гарсия HTTPS://WWW.MIMO.BG

Мечтая си през 2020 година за едно: Емпатия. За да започнем да вървим напред (и като индивиди, и като общество, и като свят) е нужно да се научим да се поставяме на мястото на отсрещната страна, да се опитаме да я разберем, да слушаме нейните слова не с уши, а с душа…
Винаги съм бил убеден, че лично щастие без проява на съчувствие към околните е невъзможно. По много причини. Най-просто казано – живеем сред хора и няма как да се правим, че те не съществуват, независимо дали ни допадат или не. Разбира се, всеки следва собствен път.  Не може и нямаме право да изискваме от другите да са отражение на разбиранията ни, защото определенията за добро и лошо (в морален план, законите са задължителни) са субективни. Така или иначе засега движим на една планета и е редно да сме почтени едни към други.
Робството – физическо, психическо, финансово, не се вписва във взаимната етикеция.

Когато сме във връзка с друг трябва да помним, че той не е наша собственост. В нито един момент. Без значение дали ние сме му работодател, родител, партньор той не е наше притежание. Това че ние му плащаме заплата или го издържаме не води до владение нито над душата, нито над тялото му.

• Когато майка/баща налага волята си с изречението „Аз съм собственик на дома, аз командвам парада“ – не е белег на загриженост, а е знак за слабост, за липса на аргументи, за неспособност за разговор със собственото дете;
• Когато съпруг малтретира половинката си и след това се оправдава чрез стереотипи „Аз съм мъж, аз съм глава на семейството“ – не е белег на любов, а е знак за домашно насилие, за комплекси, за деспотизъм;
• Когато работодател принуждава служителите си да извършат нещо унизително и опасно посредством заплахата „Аз съм шеф, ще те уволня“ – не е белег на йерархия, а е знак за апатичност, за не хуманност, за злоба.

Не бива да се примиряваме със сриващо достойнството ни отношение. Наложително е да се опълчим и да кажем „Не“. Не бива да се чувстваме длъжни да сторим действие, противоречащо на съвестта ни или на инстинкта ни за самосъхранение.

Нямаме право да вдигнем рамене и да си прошепнем вътрешно „За последно ще сведа глава“. Точно тогава може да се случи нещо фатално! Спомнете си закланата Виола, разстреляната Елена, залятата с киселина Бела, ликвидираната Кремена… След шамарът може да не дойде юмрук, а острие или куршум!

Или пък да изгорим, спасявайки чужди снобски вещи. Не се заблуждавайте, че някой ще тъжи по-късно, ще съжалява, ще изпитва вина. От социопат подобно разкаяние няма как да се очаква. Наивно смятаме, че лошите са рядкост, че са или по затворите, или са скрити като мишки из сенките. А те са на нашите екрани, гледаме ги ежедневно, ръкопляскаме им, величаем ги… Покрай лика си те манипулативно ни предлагат да купим, каквото са им заплатили да ни предлагат – неефективни лентички за бели зъби, опасни подправки за храна, несполучливи реплики на дрехи… Те тънат в лукс, благодарение на нашата добронамерена глупост. Звездите са благосклонни към нас, феновете им. Чат-пат споделят и някоя снимка, несъдържаща реклама, а „искрено“ оплакване колко тежко е под светлините на прожекторите. Вярваме им. Прегръщаме ги, плачем заедно с тях чрез емоджита. Фейсбук, Инстаграм непрекъснато добавят нови жълти фигурки…

ВИПовете са добри актьори. Внушават ни, че ни пробутват реалност, ала единственото истинско, което ни подхвърлят са килограми фотошоп и тонове лъжи. И най-добрите актьори обаче правят грешка, стъпват накриво и маската им пада. Без да искат се озъбват, лъсват фасетите (а нали уж им бяха естествени зъбите, белотата е само чрез лентички). Езиците им съскат, но вече няма аутикю, което да ги брани. Говорят това, което мислят (за първи път). Оказва се, че под гримираните и напудрени лица се спотайват рога. Тези рога не са част от костюм, а са доказателство, че нямат души.

Преди няколко дни Шарън Озбърн се разкри. Съпругата на Ози бе гост в телевизионно предаване и разказа една история, от която ми се помрачи цялото празнично настроение. Накратко – преди години в дома им горял пожар и тя задължила техен асистент да влезе да спасява картини и други скъпи материални придобивки. По-късно, когато пожарникарите дошли и дали на мъжа кислородна маска, тя му я отнела и я предоставила на кучетата си. А след няколко дни, щом той отказал да се смее на случилото се и го уволнила.

Цялата платена публика ръкопляскаше. Останалите гости в шоуто също. През тези 21 години, в които ме има, никога не съм удрял човек. Но ако бях там нямаше да се сдържа… Наистина, ама наистина исках да й разваля тази самодоволна и гнусна усмивка. Тази жена не осъзнаваше как се излага!!! Тя се гордее със стореното от нея. За миг не допуска, че не е права. Шарън разсъждава като истински сатрап… Не мога да опиша колко зловещо е цялото интервю – сами трябва да го видите: https://www.youtube.com/watch?v=Y4OosxeTi0E 

За мен Шарън е Круела де Вил. Колкото Круела мрази кучета, толкова Шарън мрази хората. По-рано пак е показвала от части каква е – например, когато се радва, че жена е отрязала пениса на мъжа си…

Харесвал съм в миналото Шарън и да, тя има положителни страни – води чудесно The Talk. Защитавал съм нея и колегата й Луис Уолш, когато бяха уволнени от The X Factor UK, защото са възрастни (https://mimo.bg/2018/06/08/hello-louiswalsh) Тогава самата Шарън пропищя, че имало възрастова дискриминация спрямо тях. Права е, естествено, че трябва да сме неотстъпчиви срещу ageisma-а… Но как трябва да се отнасяме спрямо нея – та тя заставя човек да жертва живота си заради вещи!!!???

Този век може и да върви ръка за ръка с еснафщината и ламтежа за притежание, но ние трябва да се борим богатите да не се самозабравят!!!