Публикацията е копирана от официалния сайт на Мимо Гарсия – HTTPS://WWW.MIMO.BG
Факултетът по журналистика и масова комуникация към Софийски университет „Свети Климент Охридски“ е затворен до 10-ти май 2020 година. Всички студенти се обучаваме дистанционно. Колегите ми от профил „Радио“ (аз съм „Телевизия“) имат за задание да подготвят подкаст. Темата е „Любовта по време на карантина“. Поканиха ме да се включа. С радост приех! Знаете: „Сговорна дружина, планина повдига“.
Въпрос: Мимо, как се поддържа връзка по време на карантина?
Отговор: Честно казано намирам карантината за много приятно време за самите нас. Обичайно се чувствам най-комфортно у дома и сега не изпитвам като повечето хора усещането, че съм “затворник”. Не съм привърженик на безцелното излизане – тоест това, което не е свързано с обучение, работа. Да, разбира се, не изключвам културните събития. За мен те са вътрешна необходимост, а не синоним на развлечение. Но спазвам методи за (така придобилата популярност в тези седмици) социална дистанция. Старая се да посещавам кина между понеделник и петък, когато процентът на зрителите е най-малък. На театър ходя задължително на първите редове и така се запазва магична атмосфера, а не следя представлението през нечий тил. Рядко се появявам на книжни премиери, не ми е по вкуса фамилиарниченето и надутото его. Избирам вглъбяването в поезията/прозата да е самостоятелно. В ежедневието също ограничавам контактните лица, с които общувам. Предпочитам да имаме сходни интереси или поне да сме си максимално взаимно симпатични. Поради тези мои житейски норми сега лесно се приспособявам към извънредното положение. Е, и аз като всеки модерен Ганьо на 21-ви век съм прекалено свързан с телефона си. Но не го използвам да говоря или да водя чатове. О, не. Стигам чрез него до хубава музика и интересни информационни източници. През последните три седмици, откакто сме в това форсмажорно състояние, ако ми се налага контакт – се свързвам посредством смартфона. Технологиите ни предоставят шанс да караме карантината леко дори, ако страдаме от логорея.
Въпрос: Би ли нарушил карантината за да се видиш с гадже?
Отговор: Нямам гадже. Считам, че изключително погрешно е схващането: “Всеки трябва да има партньор, за да е щастлив”. Аз изпитвам радост именно в тази самота, която доброволно съм избрал за обичайно състояние на моя дух. Но да не се отклонявам прекалено… Иначе се питам: защо някой, който има гадже и твърди, че “не може да живее без него” би рискувал да зарази това гадже, ако наистина “не може да живее без него”?! Сега, ако този някой си търси извинение да наруши карантината, за да си изпроси секс е друг въпрос. То така мнозина бият жените си и пак твърдят, че ги обичат, ама дамите са си изпросили шамарите… Тъй че глупостта не прощава нито в извънредно, нито в редовно положение.
Въпрос: Какво мислиш за онлайн срещите в нета, провеждал ли си такива? Би ли могъл човек да намери любовта, благодарение на тях?
Отговор: Не съм, а и не бих се докоснал до подобен тип “опит”. Ала пак се чудя тези онлайн срещи не са ли завоалирано предложение за плътско сношение? Проблем е, че човеците днес не правят разлика между любов и животинско задоволяване на нагон. Любовта не се открива през чашката на гръдна обиколка или през размера на члена…