Вчера в Туитър успях да проследя почитта, която бе отдадена към жертвите от 11-ти септември и се замислих за следното:
Да, вследствие на този ужасяващ терористичен акт контролът по летищата коренно се промени. Същевременно неминуемо заживяхме с повече страхове.
Но пък не позволихме терористите да спечелят! Те не успяха да ни внушат, че трябва да се делим по религиозен белег. Целта им да се остракираме на признак вяра, да разполовим хумаността си, да се мразим, не бе постигната.
И преди, и след тази дата гледаме и преценяваме хората на база добри или лоши постъпки, а не на база вероизповедание или липса на такова.
Това е най-голямата победа спрямо фундаментализма! Това е истинската преграда срещу злото, това е бариерата, възпираща разделението и съмнението (във всеки).За съжаление, цената за тази победа бе изключително висока. Толкова много загубиха живота си, а ние завинаги ги запомнихме.
Докато скачаха от небостъргачите, избрали едната от двете не-опции — на задушаване или на падане от тази височина…
Или пък слушайки смразяващите им обаждания до 911, молещи за помощ, осъзнавайки подсъзнателно, че няма как да дойде тази помощ навреме…
Ами смелите пожарникари, спускайки се към смъртта в името на това все пак да извлекат някого от лапите ѝ…Но знаете ли, обаче, какво е нужно, за да не се повтарят такива страшни събития? Обич. Именно обич.
Защото никой не се ражда терорист. Защото тези, които стават терористи, са от дисфункционални семейства. И защото, когато не познават топлотата, я откриват в някой, който ги манипулира да убиват!
