Споделял съм, че от 2012 до 2017 г. бях влюбен в мой съученик.

Толкова много го харесвах, че освен непрестанни подаръци, които му правех, дори се съгласих да отидем на мач – не помня баскетболен или волейболен, защото през цялото време го съзерцавах, а спортът като цяло изобщо не ме вълнува.

Разказвал съм също как го канех на кафе и ресторант и там картинката бе следната: той си щрака в телефона, проверявайки някакви резултати във връзка със спортни залози, а аз си водя  монолог, тотално неглижиран…

Поглеждайки назад единственото, с което оправдам глупостта си, е младостта.

Сега вече – да чукам на дърво, вярвам, че не бих си загубил така акъла по никого.

Тук искам да уточня нещо важно, защото за много хора външността е най-важна: не, той тогава бе пълен горе-долу, колкото и мен, просто е по-висок и малко по-равномерно се разпределяха килограмите.

Единственото, така да кажем, външно впечатляващо бяха необятните сини очи, на които посветих стихче. (Впрочем написах цели три книги с поезия заради несподелената ми любов към него).

За мен е основно да ме зареди човек с усмивката си, да има хумор, да ми е спокойно, когато сме заедно, а не да съм на тръни…

Когато онзи ден случайно в Instagram ми попадна коуч, се бях подготвил, както винаги да сменя рийла, но тогава зачетох въпроса: „Склонни ли сте цял живот да не сте във връзка, ако не срещнете Вашия човек?“ и за радост, продължих да гледам.

След като приключи видеото, се замислих какъв честен отговор бих дал и той е ясен за мен: „Категорично да“.

През февруари ставам на 26-годишна възраст и никога нито съм бил във връзка, нито съм правил секс.

Съжалявам ли? Изобщо не!

Не желая да имам гадже, за да мога да кажа, че вече съм имал гадже.

Не желая да спя с някого просто, за да каже, че вече съм спал с някого.

И ако в живота не ми е писано да срещна човек, който да усетя като „мой“ – не като собственост, разбира се, а като усещане, то се чувствам прекрасно и сам със себе си, защото може да съм сам, ала не и самотен.

Има хора, които като са сами, се чувстват и самотни. За щастие не съм от тях.

Представата ми да срещнеш своя човек е едно към едно с момента, когато Хари Потър откри правилната за него магическа пръчка в магазина на Оливандър – озаряване и никакво колебание кое е правилното.

Непрекъснато се втълпява срам как някой бил девствен, как някой нямал бройки. 

Е, аз не се срамувам. Гордея се. Защото не искам да се изхабявам повече за човек, който не чувствам истински.