Хората с увреждания ни плашат. Видим ли човек с бял бастун или в инвалидна количка – веднага започваме… да се кръстим, да чукаме на дърво, да се въртим на 180 градуса... Някак си смятаме, че ако общуваме отблизо с такъв субект може и нас да ни „прихване“ болестта му.

Не, не е нормална човешка реакция да избягваме хората с увреждания. Също не е нормално автоматично да ги съжаляваме. Те имат качества, далеч по-важни и по-определящи ги от „уврежданията им“.

Заради това в кабинета на ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО учим децата от малки да приемат хората с увреждания. С помощта на играчка във формата на инвалидна количка ги убеждаваме, че ако допуснат такова другарче в близост до себе си – нищо лошо няма да им се случи, а напротив ще направят едно голямо добро!