МЪЖ ЗАКЛА ЖЕНА СИ В БОТЕВГРАД И ОСТАВИ ДВЕ ДЕЦА БЕЗ МАЙКА!

Пиша това на коляно в метрото, но вече не се търпи…
Мрачната статистика продължава. Припомням за закланата Виола, за разстреляната Елена, за залятата с киселина Бела и за още много, много, много други.

Днешната жертва Кремена е ликвидирана от съпруга си Людмил поради ревност.
Сякаш мотивът “ревност” трябва да се приема за довод при последваща (оправдателна) присъда.

Светът се страхува от фанатични терористи, а ние сме под обсадата на фанатични мъже, смятащи за свое право да отнемат чужд живот.

Намираме се под окупация. Очакваме с притаен дъх съобщението за поредна жертва. Молим се да не е наша близка. Вглеждаме се в инициалите. Обаждаме се за справка дали майка ни, сестра ни, дъщеря ни са още живи.

Колко жени е необходимо още да напуснат този свят?! Кога обществото ще се разгневи?! Кога будната гражданска съвест ще се прояви?!

Стига с обвиняването на държавата. Тя приема закони. Изпраща полиция. Но жените се страхуват да споделят. Близките им се срамуват да разкажат.
И накрая всичко завършва с ковчег.
Ковчег, в който лежим морално и всички ние, които мълчаливо приемаме и оправдаваме домашното насилие. Едни казваме, че случващото се в едно семейство не ни засяга. Други твърдим, че жената си е заслужавала боя, като не слуша. Трети само клюкарстваме.

Греховно е да сме толкова лоши. Да не съчувстваме. Да не помагаме. Да сме така жестоки!

ВАЖНО Е ДА СЕ НАМЕСИМ И ДА СИГНАЛИЗИРАМЕ НА “112”! При чут писък от съседите, при разгорещен спор на улицата между непознато семейство…

Скандалите около евроизборите са излишни. Разделението на русофили-соросоиди е абсурдно. Важно е да сме обединени: ДА СПАСИМ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ.

Завършвам така – България заслужава повече обич. Вътрешна обич.