Автор: Мимо Гарсия Възрастни

Мимо Гарсия: „Всички познаваме по няколко баби Йови, които са измамени и оставени без дом“

Мимо Гарсия е студент по журналистика и ко-водещ на предаването „ВСЕКИ ПЪРВИ ПОНЕДЕЛНИК“, продуцирано от ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО.Повече за и от него може да видите в блога му MIMO.BG

У дома съм.
Парното работи.
Вечерям.

На километри от мен една баба на 82 години е останала без дом. Едноименната книга на Ектор Мало винаги ме е натъжавала. Реалната история на баба Йова обаче ме гневи:
ДОКТОР Жанета Кушева подвежда тази жена да й дари дома си и всичките спестявания. Обещанието е, че срещу тях ще получи грижи, тъй като е вдовица, няма деца, ала и е сляпа. От момента на изповядването на сделката пред нотариус – вместо грижи Йова е заплашена и принудена да напусне собствената си къща.

С лекота обществото осъжда, че Йова е наивна и сама си е виновна. Няма милост към нея. Нито заболяванията, нито преклонната възраст биват вземани под внимание. Не се отчита и фактът, че хората от това отиващо си поколение са учени да помагат на другите безвъзмездно и не могат да осъзнаят колко лошо броди по света и у нас. Неслучайно телефонни и имотни измамници винаги нападат старци. Не е само поради годинките и лошата памет. Крадците правилно отчитат, че тези човеци са оперирани от чувство на мнителност. В тяхното детство не са получи житейския урок да се пазят от другите, а напротив вменено им е да са жертвоготовни и да подават ръка на ближния. За съжаление това прекрасно качество се обръща срещу тях и те стават жертва на собствената си доверчивост.

Безспорно всеки от нас познава по няколко баби Йовиболни беззащитни вдовици със странстващи по света деца, които са готови на всичко за едното внимание.
В повечето случаи те получават „вниманието“ на солена цена. Обграждат ги – далечни роднини, съседи по етаж, лекари, гледачи, които успяват да спечелят доверието им. След това всичко е ясно уж доброволно дарение (без право на ползване, разбира се) и изгонване.

Именно тук трябва да се намесим ние – младите и почтените, и да сме в помощ на рисковата група. Когато следващия път пред банката видим треперещ като лист, озъртащ се във всички посоки дядо да го попитаме какво има и дали някой не го е принудил да тегли пари за поредната „катастрофа“. Ако узнаем, че възрастна госпожа ще прехвърля имот на „много добри люде“ – да я спрем, да уведомим децата й и полицията. И също незабавно трябва да има промяна на закона. Не бива имоти да може да се прехвърлят просто така. Наложителен е строг режим от страна на държавата и пак повтарям – будна гражданска съвест.

Вашият коментар