Уважаеми читатели,
вече може да гледате нашия епизод, който е посветен на осиновяването. Във връзка с него помолихме във Фейсбук за лични истории, свързани с осиновяването. Ето една една от тях. (имената са скрити, запазен е оригиналният правопис)

Скъпи Галинка и Мимо,
ето подробности как протече процесът по осиновяването: преди повече от десет години подадохме документи за осиновяване на дете в дирекция „Социални дейности“, агенция „Социално подпомагане“. След около месец социалният работник се свърза с мен и срещна с нас. Срещите се провеждаха след предварително уговаряне у дома. Освен това посочих две семейства, които да се като гаранти. Те трябваше да познават семейството ми. С тях социалният работник се срещна веднъж. След края беше изготвен подробен доклад около 12-13 страници по форма от социалния работник. Подписахме го със съпругата и от „Социални дейности“ го придвижиха до домовете, които бяхме посочили (ксерокопия). По време на срещите уточнихме изискванията и критериите за детето. Вписаха ни в регистъра за осиновяване. Бяха над 250 семейства, но това не означава, че трябваше да изчакваме предложения към всички преди нас. Скоро от дома за деца пристигна писмо за дете на 6-7 месеца, което да отидем на определените от тях дати да се представим на дома. След като го видяхме имахме около два месеца, когато може неограничено да отиваме в стаичката в дома и да виждаме детето. Ходихме почти през ден, защото тогава и сега също работя на 24-часови дежурства по график. След изтичане на срока трябва да заявим дали искаме да осиновим детенцето. В свободна форма се казва, че семейството искаме да осиновим детето. Имахме право да откажем. Ако не напишем- значи, че се отказваме. След като писахме, че искаме детето от социалните подготвиха и изпратиха документите към районния съд за разглеждане. Искаха молба от адвокат, че искаме да осиновим дете и отговаряме на условията. От съда започна да тече следващия срок- до месец трябва да се насрочи дело за узаконяване на детето и поемане на родителските права от моето семейство. Делото приключи за няколко минути- съдията прие документите, пита за потвърждение, че искаме детето. Името се уточнява предварително в молбата от адвоката. След края на делото има още един срок- 7-дневен за влизане в сила на решението. След като изтече този срок отидохме в дома, представихме документите и ни дадоха детенцето. След вземане на детето има още документални процедури. Ходи се в Общината за даване на ЕГН, записва се след като вземем ЕГН-то в детска кухня. Изобщо бумащината е голяма. След няколко години и се отблагодарих на дома, като направих дарение. Детето се даде със здравен картон, дадоха информация кога и къде е родено, единствено не казват имената на родителите. За хороскопа изисках точния час и място на раждане. Оказа се здраво енергично дете. За дванадесет години само два пъти е имало температура и за четири учебни години е пропуснало само два дена по болест. Двамата със съпругата ми сме доволни от избора и си отглеждаме с любов!